Животът за главните изпълнителни директори става труден

Наследяването е голяма тема в наши дни не само защото неизпускаемата поредица на HBO с това име наближава своя финал. Докато братята и сестрите от фамилията Рой (Мърдок са прототип на героите от сериала - бел. прев.) се борят за медийния трон на таткото, в реалния свят наследницата на Zara Марта Ортега пое кормилото на Inditex, испанския моден конгломерат. Междувременно чудатият технологичен титан Джак Дорси се оттегля от поста главен изпълнителен директор на Twitter, за да се съсредоточи върху ръководенето на Square, неговата финтех фирма, като Параг Агравал, главен технологичен директор, заема неговото място в гиганта на социалните медии, пише Рана Форухар за Financial Times.

Вероятно новите договорености ще дадат на Дорси не само повече време да мисли за криптовалути, но и повече място за онези следобедни часове по йога, които инвеститорът активист Пол Сингър сигурно е ненавиждал. Elliott Management на Сингър настояваше за отстраняването на Дорси с мотива, че никой не трябва да ръководи две публични компании. Настоящата ситуация също може да е сигнал за по-голямо отдръпване от висшите мениджърски длъжности, тъй като условията както на пазарите, така и в реалната икономика стават по-тежки, а лидерството на големите публични компании става по-трудно.

Може да се твърди, разбира се, че това е било така през последните две години. През първата част на 2020 г., когато започна пандемията, бордовете искаха да запазят изпълнителните си директори заради ковида. Но броят на съобщенията за смени се увеличи значително от втората половина на 2020 г., според проучване на индексите Russell 3000 и S&P 500, под съавторството на Conference Board по-рано тази година. Корпоративните лидери цитират повишените нива на „бърнаут (професионално прегаряне - бел. прев.) след бурна и изтощителна година на кризисен мениджмънт”, както се изразяват авторите на доклада.

Тази тенденция може би е отразена във факта, че разликата в смените на изпълнителни директори между по-лошо и по-добре представящите се компании, която обикновено е доста голяма, се стеснява значително. Изглежда, че нарастващият брой смени се дължи колкото на принуда, толкова и на доброволни напускания.

Може да стане по-лошо. Дори преди пандемията дълбочината и широчината на дигиталната трансформация създаваха една от най-динамичните, но и най-предизвикателните бизнес среди, които помним. Добавете към това новите притеснения за здравето и благополучието на служителите, надеждността на веригите за доставки, променящото се потребителско поведение, трудовият активизъм, инфлацията и очертаващаият се завои в политиката на Федералния резерв встрани от лесните пари, и имате предпоставките за една необичайно взискателна година.

Нещо повече, задаващата се вълна от сливания и придобивания вероятно ще създаде свои съкращения сред изпълнителските кадри. Броят на публичните компании намалява от близо две десетилетия. Според данните на ОИСР сега има с 30 000 по-малко, отколкото през 2005 г. В нов доклад на Schroders се отбелязва, че от 977 фирми в САЩ, които са се делистнали след 2010 г., 84% са го направили, защото са били закупени от други компании.

Както ръководителят на изследванията и анализите в Schroders, Данкън Ламонт, отбелязва: „Бумът при поглъщанията на компании набира скорост от няколко години. Но партито може би едва е започнало. Условията са идеални за по-нататъшно нарастване на дейността по сливания и придобивания: много компании са пълни с кеш, непубличният капитал е набрал рекордно високи суми, които все още не са инвестирани, а разходите по заемите са на исторически дъна.”